Меню



На 2 юли 2007 г. се организира кръгла маса на тема „Защита правата на потребителите.





Защита на личните данни в здравеопазването

Конституцията на Република България защитава правото на неприкосновеност на личния живот. Независимо от това, много по-често се говори за защита на авторски права за музикални и филмови продукти, отколкото за защита на личните данни. Гражданинът често не съзнава стойността на личната си информация. Слабо познат е и Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД). Неговите разпоредби не са намерили конкретно приложение в отделните сфери на обществения живот.

Правото на защита на личните данни (личната информация) от неправомерно събиране и обработване се определя като едно от основните човешки права, според Европейската конвенция за правата на човека,  свързано с  неприкосновеност на личния живот. То е право по повод отношенията, които възникват между отделния индивид и други индивиди, органите на държавно управление, органите на местното самоуправление, държавната и местната администрация, други правителствени структури (държавни агенции, изпълнителни агенции, комисии и др.), юридическите лица на частното право, не-персонифицираните образувания и други. Правото на защита на личните данни е публично право. То е също така лично право и абсолютно право – действието му е по отношение на всички правни субекти (erga omnes).

Защитата на личните данни се основава условно на няколко принципа:

  • Събирането на лични данни трябва да бъде в рамките на необходимото. Информацията трябва да се събира по законен и обективен начин (принцип на ограниченото събиране);
  • Личните данни не трябва да се използват или разкриват за цели, различни от тези, за които са били събрани, освен със съгласието на лицето или в случаи, изрично предвидени в закона. Личните данни трябва да се съхраняват само толкова време, колкото е необходимо за изпълнението на тези цели (принцип на ограниченото използване, разкриване и съхранение);
  • Личните данни трябва да са прецизни, пълни и актуални, доколкото това е необходимо за целите, за които се използват (принцип на прецизността);
  • Личните данни трябва да са защитени с мерки за сигурност, съответстващи на чувствителността на информацията (принцип на сигурността и опазването);
  • Органите на държавно управление трябва да осигуряват информация за политиките и практиките свързани с управлението на личните данни (принцип на прозрачността);

Гражданите трябва да имат възможността да проверяват точността и пълнотата на своите лични данни и да ги поправят ако е необходимо (принцип на достъп до собствени данни).

Правото на пациента по запазване на личните му данни от неправомерен достъп е повече предмет на етиката, макар и да има юридически аспекти. Накратко, пациентът има основание да предяви претенции за нарушените си лични права срещу даден здравен специалист, ако последният е разгласил личните му данни без неговото (на пациента) съгласие.

Пациентите предполагат, че информацията за тяхното здраве ще бъде събирана и обработвана като поверителна. Това винаги е било част от медицинската етика и сега вече е част от етиката на всички видове здравни професионалисти.

Основният етичен принцип е, че пациентът трябва да даде съгласието си за споделяне на личните си данни. Конфиденциалността е привилегия на пациента и само той може да се откаже от нея. Съгласието за споделяне на личните данни на пациента трябва бъде информирано и доброволно. Като пример може да се даде това, че пациентът трябва да бъде информиран за това, че неговите лични данни ще бъдат споделени между членовете на няколко медицински екипа от няколко лечебни заведения.

Лечебните заведения носят отговорността за поддържане на поверителността на пациентската информация. Това включва медицинските записи и онези документи и регистри, имащи отношение към пациента, които нормално не се отнасят към медицинското досие като прегледи, нещастни случаи, рентгенови снимки, амбулаторни журнали, професионални (лекарски) дневници и подобни материали. Такива документи не би трябвало да бъдат виждани от неупълномощени лица, независимо дали са от състава на служителите на лечебното заведение или външни хора.

инж. Ивайло Чобанов, Управител на "Intera-X"


eXTReMe Tracker