Хора с увреждания
Втората половина на 20-ти век е белязана със сериозен политически дебат по проблемите на уврежданията, в който акцентът се поставя върху човешките права. В резултат на това техният обхват се разширява и отива отвъд правото на живот, правото на политически избор, правото на сдружаване и пр. Правото на живот получава конкретни измерения в право на образование, право на труд, право на достъп до всички обществени сфери, така че да се гарантира и правото на достоен живот. Естествена последица от този дебат беше и преосмислянето на уврежданията като явление, както и на политиките в сферата на уврежданията. Западният свят заговори за хора с увреждания, отхвърляйки понятието „инвалид”, държавните политики за създаване на възможности пред хората с увреждания постепенно заместиха политиките за защита без да премахват социалното подпомагане за хора, изпаднали в тежка житейска ситуация. Така демократичният свят призна уврежданията за социален феномен, който предопределя различни степени на включване или изключване на гражданите, но не поради заболявания, а поради способността или неспособността на обществото да адаптира средата си (културна, архитектурна и институционална) към потребностите на хората с видими различия и да ги приеме.
Подходи към уврежданията
Уврежданията в България – общо законодателство
Уврежданията в България – специализирано законодателство
Капка Панайотова,
Център за независим живот