Права на пациента
Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.
Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен
в случаите, посочени със закон. Оценката на здравното състояние на пациента не може
да се основава на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия,
образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация,
лично и обществено положение или имуществено състояние.
Общи права
- зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните
и религиозните му права;
- грижи от общността, в която живее;
- достъпна
и качествена здравна помощ;
- повече от едно медицинско становище относно диагнозата,
лечението и прогнозата на заболяването;
- защита на данните, отнасящи се до неговото
здравословно състояние;
- възнаграждение за работата, която извършва, еднакво
с това, което получава, ако не е болен;
- запознаване на достъпен език с неговите
права и задължения;
- ясна и достъпна информация за здравословното му състояние
и методите за евентуалното му лечение.
Права при хоспитализация
- да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
-
да приема или да отказва посетители;
- да ползва услугите на психотерапевт, юрист
и свещенослужител;
- на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите
социални, религиозни и културни потребности;
- да получи информация за цената
на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати
в доболничната и болничната помощ.
Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността
и вътрешния ред на лечебното заведение.
Права при нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза
При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни
медицински грижи. Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на
живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта,
както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея. Палиативните
медицински грижи включват:
- медицинско наблюдение;
- здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента,
премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
- морална подкрепа
на пациента и неговите близки.
Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за
извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.
Право на информирано съгласие
Информираното съгласие представлява писмено съгласие на пациента, давано след предварително
получена достатъчна информация относно осъществяването на диагностична или терапевтична
процедура, която засяга личността на болния и включва големи, явни или значителни
рискове.
Предоставянето на информирано съгласие е право на пациента, а неговото получаване
– задължение на лекаря.
Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.
Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване
на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието
на негов родител или попечител. Когато пациентът е малолетен или недееспособен,
информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите,
предвидени със закон.
За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекарят по дентална медицина)
уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, относно:
- диагнозата и характера на заболяването;
- описание на целите и естеството
на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
- потенциалните
рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните
ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
- вероятността
за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение
или при отказ от лечение.
Медицинската информация се предоставя на пациента, съответно на неговия родител,
настойник или попечител своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност
за свобода на избора на лечение.
При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични
методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна
промяна в съзнанието му, информацията и информираното съгласие се предоставят в
писмена форма.
Медицински услуги могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без
писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му,
както и когато физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване
на информирано съгласие или е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие
от родител, настойник или попечител.
За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано
съгласие дейностите могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска
етика в лечебното заведение и след вземане съгласието на законните им представители
или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.
Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител може да откаже по всяко
време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска
дейност.
Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител не е в състояние
или откаже да удостовери писмено отказа си, това се удостоверява с подпис на лекуващия
лекар и на свидетел.
В случаите, когато е налице отказ от родител, настойник или попечител и е застрашен
животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение
за осъществяване на животоспасяващо лечение.
Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи,
определени със закон.
Нарушаване на правата на пациента - ред за подаване на жалби
Гражданите на Република България, в качеството им на „пациенти” имат право да се
жалват при нарушаване на правата им в лечебните заведения. Това положение е регламентирано
в Закона
за здравето,
Закона за здравното осигуряване и
Национален рамков договор.
Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, или упълномощено
от него лице има право да подава жалби и сигнали до Районния център по здравеопазване
/РЦЗ/ по местоживеене при нарушаване на правата му или при спорове, свързани с медицинското
обслужване. Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна
проверка по жалбата или сигнала. При констатиране на административно нарушение проверяващият
служител на РЦЗ съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът
на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на
Закона за административните нарушения и наказания
. При установяване на нарушения, наказуеми по реда на
Закона за съсловните
организации на лекарите и стоматолозите и
Закона за здравното осигуряване, РЦЗ уведомява
и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз
и Български зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса. В тридневен срок от приключване на
проверката РЦЗ уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите
действия.
Когато лицето прецени, че има нарушаване на правата му като пациент от страна на
лекари, стоматолози или лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с
Националната здравноосигурителна
каса, има право да подаде писмена жалба до Районната
здравноосигурителна каса по местоживеене или Националната здравноосигурителна каса
– София 1407, ул. „Кричим” № 1. Съобразно фактите, изнесени в жалбата контролните
органи на здравната каса извършват проверка по документи или на лечебното заведение,
като задължително уведомяват жалбоподавателя за резултатите.
При нарушаване на правата на гражданите, свързани с етично-моралните взаимоотношения
лекар-пациент или лекар по дентална медицина – пациент, писмени оплаквания се изпращат
до етичните комисии на Български лекарски съюз – София бул. „Иван гешов”
№ 15 и Български зъболекарски съюз – София 1000, бул. „Княз Дондуков” № 40.
Валентина Рименова, Ръководител „Информационен център”
|
|