Медицинско право
Една от най-болезнените страни на социално-икономическия преход на българското общество е реформата в здравеопазването. В последните 15 години настъпиха драматични промени в системите на здравното осигуряване и медицинското обслужване. Създадена беше нова осигурителна институция – Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Учредени бяха Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България като съсловни организации на лекари и стоматолози. Ежегодно се сключва “Национален
рамков договор” (НРД), регламентиращ отношенията между НЗОК, съсловните сдружения и пациентите. По качествено нов начин, чрез
Закона за здравето, НРД и кодексите на професионалната етика на лекари и стоматолози, бяха дефинирани професионалните права и задължения на работещите в сферата на здравеопазването. Бившите държавни болници и поликлиники трансформираха дейността си на основата на пазарни принципи, сходни с тези на търговските дружества. Придобиха публичност и юридическо съдържание понятия като “клинична пътека”, “позитивен лекарствен списък”, „информирано съгласие” и др.
Сложният и многопластов комплекс правоотношения, в които встъпват държавата, НЗОК, лекарите и стоматолозите, техните съсловни сдружения, пациентите и фармацевтичните фирми – производители и доставчици на лекарствени препарати, е обект на юридическа регулация от медицинското право. Регламентът на тези специфични и многопосочни взаимоотношения се осъществява на различни нива, чрез множество нормативни актове с различна юридическа сила.
Източници на медицинското право
Юридическа отговорност на лекарите
Правозащитни проблеми
Нуждата от законодателни промени
Михаил Екимджиев, адвокат